* * *

Син съди/продава баща си

Задало ми се й, задало
Елизарския панаир.
Кой кара конче алено,
кой кара серес бивори,
Иванчо кара тейно си,
кара го да го продава;
на ръце - ситни синджири,
на крака - тежки букаи;
напред го конче караше,
конче му в пети стъпваше,
бели му меса късаше,
черни му кърви течаха.
Като до река спрели,
Бяла й било името,
сладка й била водата,
тейно Иванчо думаше:
- Синко Иванчо, Иванчо,
я ми ръцете отвържи,
ръцете, още краката,
да си кървите измия,
по-скъпо да ме продадеш,
по-много пари да вземеш.

 

Терзийско, Карнобатско; хороводна (СбНУ 59, № 497 - "Задало ми се е, задало - 4"); Елизарски, от Енизарски, а то - от Ени Заара, дн. Стара Загора; Иванчо - вм. Никола в други варианти; недовършена.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.