* * *
Бре де се чуло, видяло
син баща на съд да кара,
като Никола тейно си!
Назад му ръки привързал,
та го напреж кон карал,
хем си на тейну думаше:
- Върви ми, тейно, върви ми,
че нещем пазар да стигнем,
та не щеш с паха да идеш.
Тейно Никола прокълна:
- Сино Никола, Никола,
да даде Господ, Никола,
вървиме, що си вървиме,
га накрая пазар наближим -
коня ти да се сапени,
тизе от коня да паднеш,
двете си ноги да скършиш,
двете ноги и двете ръки
и двете йочи извадиш.
Де стоял Господ, та слушал,
вървели, що са вървели,
га накрай пазар наближили -
конче му се съпенило,
Никола от конче падна,
двете си ноги строши,
двете ноги и двете ръки,
и двете си очи извади!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.