* * *
Де се е чуло, видяло,
син баща в затвор да кара,
както Никола баща си.
Назад му ръце той вързал,
напред го с коня караше;
вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Тейко Никола думаше:
- Поспри, Никола, кончето
и ми ръцете отвържи
студена вода да пия.
Не спря Никола кончето,
а най по-силно го караше.
Тейко Никола повтори:
- Поспри, Никола, кончето
и ми ръцете отвържи
студена вода да пия.
Че спря Никола кончето
и му ръцете отвърза.
Не рипна вода да пие,
най се на Бога помоли:
- Да дава Бога, да дава!
Кога се в дома ти върнеш
твоето булче Марийка
на сива змия да стане
и твойте дребни дечица,
край нея, малки змийчета!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.