* * *

Син съди/продава баща си

Мър, де са й чуло видяло,
син баща на съд да кара,
като би Стоян баща си.
Стоян на конче седеше,
баща си пред конче караше,
назад му ръце извърнал,
с черни ги върви исвързал;
като го конче достигне,
бели му меса късаше,
черни го кърви обливат.
Стоянова стар баща
той си на Стоян думаше:
- Я ми ръцете отвържи,
че ти хариза харизах,
нивата със могилата,
на могилата крушчица,
на крушка златна люлчица,
дет' съм те, сино, люлял,
лична съм песен ти пял:
"Нани ми, нани, Стоянчо,
нани ми, да порастеш,
на тати ярдъм да станеш!"

 


Спасово, Генералтошевско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ); ярдъм - помощ (тур.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.