* * *
Де се е чуло, видяло,
син баща на съд да изкара,
както Никола баща си
и то за нищо никакво -
дето му булче събудил
сивите крави да дои,
дребните телци да лъчи.
Никола рано е станал,
на баща ръце завързал
и към съда откарал.
Вървели, що са вървели,
стигнали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Баща Никола думаше:
- Я, поспри, синко Никола,
да си лицето умия,
че днеска е Света Неделя,
дано съда ме помилва...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010