* * *
Де са й чуло, видяло,
син баща съдба да съди,
като Стояна тейна си.
Отзад му вързал ръцете
и го пред конче прекарал,
да му росата разбива.
- Я върви, върви, тейно льо,
да те науча, тейно льо -
рано ми булче да будиш
и го у граждо да пращаш,
рано телците да дои!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.