* * *
Де се е чудо видело
син баща вързан да кара,
да кара и да продава,
борчове си да отработи,
длъжници да си отдължи.
Минали гора зелена,
настали поле широко.
След поле дърво високо,
под дърво бистро кладенче,
кладенче, бистро изворче.
Татко на сина говори:
- Синко Николе, Николе,
я ми ръцете отвържи
водица да се напием,
ръцете да си измием.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010