* * *
Де се е чуло видяло
син баща на съд да кара
като Никола татко си!
Никола на кон седеше
тейно му пеша вървеше
с вързани ръце отзаде.
Вървели що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Седнали да си починат,
тейно Никола думаше:
- Синко Никола, Никола,
я слез, синко, от коня,
да ми ръцете отвържеш,
студена вода да пия,
да си устата разквася,
сърцето да си разхладя.
Никола от кон не слезе,
най се от коня приведе,
не му ръцете отвърза,
дваж ги Никола застегна.
Тейно Никола думаше:
- Синко Никола, Никола,
да даде Господ, Никола,
жена ти змия да роди!
Кат са Никола завърна -
жена му змия родила!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.