* * *
Де се е чуло, видело
син баща на съд да води,
като Николчо баща си.
Баща му пеша вървеше,
Николчо на кон яздеше.
Минали поле широко,
навлезли в гора безкрайна,
сред гора дърво високо,
под дървото бистър кладенец.
Татко Николчо думаше:
- Сине Николчо, Николчо,
я ми ръцете отвържи,
водица да си попийна,
устата да си разквася.
Николчо се от коня наведе,
най му ръцете не отвърза,
ала ги по-силно затегна.
Татко Николчо думаше:
- Да даде Господ, сине ле,
назад като се завърнеш -
къщата камик да стане,
жена ти змия змиица
децата ти дребни змийчета.
Като се Николчо назад завърнал
къща му камик станала,
жена му змия змиица,
деца му дребни змийчета!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.