* * *
Какво е чудо станало
син баща на съд да кара
като Стояна баща си, (2)
че му е булче закачил.
Вървели що са вървели,
стигнали гора зелена,
сред гора дърво високо
и под дървото кладенец.
Стояновият бащица
и той на Стоян се помоли:
- Стояне, синко, Стояне,
я ми ръцете отвържи
водица и аз да пийна.
Стоян се от конче пресегна,
триж му краката приключи.
Стояновият бащица
и той на Стояна думаше:
- Да даде Господ, Стояне,
девет години да лежиш,
девет постелки да изгноиш
идевет пъстри възглавници!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.