* * *
Де се й чуло и видяло,
син баща си да продава.
Ръце му й назад завързал,
очи му й с кърпа превързал.
Вървели, що са вървели,
настали гора зелена,
и у гората студно кладенче.
Никола баща си остави,
вода да си пие.
А баща му се молеше:
- Я ми, Николчо, очите отвържи,
та по-голяма цена да сторя.
Николчо го не отвърза,
ами го поведе
и в Сливен града заведе.
Никой го за баща му не попита,
ами се всякой почуди,
де се й чуло и видяла
син баща си да продава!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.