* * *
- Чуло ми се видяло нейде,
сторило ми се е,
син баща на съд да съди.
Съдил го и осъдил го.
Назад му ръце вързали
с турско червено рамане
па си го Стоян подкара
за плевенски затвори.
Баща Стояно, думаше:
- Синко, Стояне, Стояне,
че ми ръцете отслаби.
Стоян от конче пресегна,
та му ръцете притегна.
Баща Стоян кълнеше:
- Да даде Господ, Стояне,
като се назад върнеш,
да си синко завариш
все неми и глухи;
което е на мен кръстено,
да стане, да ти отговори!
Нали е съдба решила
клетвата да си изпълни;
като се Стоян завърна,
почука, още потропа -
сите са неми и глухи!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010