* * *
Де се е чуло и видяло
син баща на съд да кара,
като ми Стоян баща си;
съди го и го осъди.
Като из пътя вървели,
Стоян си конче иреше,
баща му пеша вървеше.
Баща му му се молеше:
- Стояне, синко Стояне,
я си от кончето сляз,
че ми ръцете отвържи,
че ме на конче покачи,
малко да си почина.
Стоян си от конче слезе,
не му ръцете отвърза,
още ги Стоян пристегна,
пристегна, здраво завърза.
Баща му го люто прокълна:
- Стоене, сине Стоене,
като се назад повърнеш
и вкъщи, сине, да влезеш,
къщата камък да стане,
жена ти - змия усойна,
децата - дребни зъмчета.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.