* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видело,
син баща на съд да кара,
като Никола баща си?
Назад му ръце завърза,
напред коня го караше.
Николчов тейно думаше:
- Николчо, олум, Николчо,
я слез, Николчо, от коня,
та ми ръцете отвържи,
утре е света неделя,
да си очите умия,
да се на Бога помоля.
Николчо от кон не слезе,
най се от коня приведе.
Не му ръцете отвърза,
я най ги още застегна.
Николов тейно думаше:
- Николчо, олум, Николчо,
ако е моя правдина,
да даде Господ, Николчо,
кога си у вас отидеш,
булката камък да стане,
децата дремни зъмчета!
Като си Николчо отиде -
булката камък завари,
децата дремни зъмчета,
дремни зъмчета под камък.
Никола на вън излезе
и си се ясно провикна:
- Божне ле, мили Господе,
душа му й клета проклета,
който жена си повярва -
баща си на съд да кара.

 

неуточнено, Ямболско, зап. в Болград, Бесарабия - Украйна (Янков, № 67 - "Никола кара баща си на съд"); В бележка записвачът добавя за стиха "ако е моя правдина": "Пеят още "ако съм ти булка уловил", но май срамотно, затуй и го прескачат". Но знае се и се разказва, че снахата набедила свекъра си, че й докачил честта, за което и сина тегли на съд баща си" (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010