* * *
- Де се й чуло видяло,
син баща в затвор да кара,
както Никола баща си.
Назад му ръце той вързал,
напред го с коня караше.
Вървели що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко.
Сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Тейно Никола думаше:
- Поспри, Никола, кончето
и ми ръцете отвържи
студена вода да пия.
Не спря Никола кончето,
а най по-силно караше.
Тейно Никола повтори:
- Поспри, Никола, кончето
и ми ръцете отвържи
студена вода да пия!
Че спря Никола кончето
и му ръцете отвърза.
Не взема вода да пие,
а най се на Бога помоли:
- Да дава Бога, да дава,
кога се в дома повърнеш,
твоито булче Марийка
на сива змия да стане,
и твоите дребни дечица,
край нея малки змийчета!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010