* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видяло
син баща на съд да кара,
каквото Стоян тейко си.
Карал го Стоян, що карал,
минали гора зелена,
наклали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Тейко Стояну думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
я ми ръцете развържи,
да седнем, да си починем
и бистра вода да пием.
Стоян тейко си не слуша,
а най се виком провикна:
- Я върви, бързо да вървим,
тейко ле, старо магаре!
Вървели, що са вървели,
минало малко, не много.
По пътя хабер довтаса:
- Връщай се назад, Стояне,
двете ни деца умряха
и твоята булка Тодорка!
Тогава се Стоян провикна:
- Клета му душа, проклета,
който тейко си не слуша,
не слуша, на съд подкара!

 

Драганово, Горнооряховско; балада (Иванчев, П. Песенна съкровищница. (Народни песни от Драганово, Горнооряховско). В. Търново, Фабер, 2005, с. 85 - "Де се е чуло, видяло").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010