* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видяло -
син баща на съд да кара, (2)
както Никола тейно си.
Назад му ръце той свърза,
напред го с коня караше.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
стъпили поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Седнали да си почиват.
Тейко Никола думаше:
- Синко Никола, Никола,
пресегни, синко, от коня,
та ми ръцете отвържи,
да си очите умия,
умия, да се прекръстя
и се на Бога помоля!
Пресегна Никола от коня,
та му ръцете застегна.
Тейно Никола кълнеше:
- Дето ще мене продадеш,
парите, дето ще вземеш,
за тамян и восък да дадеш!

 

Исискьо, Чорленско - Турция; жътварска (Стоин-ИЗТр., № 914 - "Син кара баща си на съд"); макар и пълноценна, песента не е съхранена точно - началната формула отпраща към темата за съда, а във втората част се говори за продажба на бащата (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010