* * *
Де се чуло, видяло
син баща на съд да кара,
като Никола баща си,
за нищо и за никакво -
за едно рало дървено,
за едни бели железа,
за една крива копраля.
Съди го и го осъди,
петък са на съд отишле,
събота са се съдили,
неделя назад се върнали.
Минали поле широко,
настали гора зелена,
сред гора бистър кладенец.
Татьо на Никола думаше:
- Никола, синко Никола,
я са от конче пресегни,
че ми ръцете отвържи,
да пия вода студена,
очите да си измия.
Никола са от кон пресегна,
не му ръцете отвърза,
ами ги яко пристегна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.