* * *

Син съди/продава баща си

Сино Янкола, Янкола,
Янкола, тейно дюлгерьо,
тейно му дъски бичеше.
От дъска треска фръкнало,
Янколо дете удари.
Янкола хвана тейно си,
назад му ръце завърза,
напред го с конче караше.
Конче му пети застъпя,
пети му кърви течаха.
Той се Янколу молеше:
- Сино Янкола, Янкола,
пусни ми десна ръчица,
утре е света неделя,
на Бога да се помоля,
дано ми Господ опрости!

 

Черногорово, Димитровградско; жътварска - срещу неделя (СбНУ 60, № 1067 - "Син кара баща си на съд - 4"); Янкола - вер. метатеза от Никола.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.