* * *
Де ми се е чуло и видяло
син баща на съд да кара,
зарад конче хранено
немогат да го разделят
като се назад върнали
Кольо на конче седеше,
баща му пеша вървеше.
Минали гора зелена
стигнали поле широко.
Сред поле дърво високо
под дърво бистър кладенец
Кольова баща думаше
Кольо ле, синко Кольо ле
я ми ръцете отпусни
да си очите умия
да се християнски прекръстя
да се на Бога помоля.
Ни му ръцете отпуснал,
ами ги още той стегнал.
Кольова баща кълнеше
Кольо ле, сине, Кольо ле,
докато си удома идем
булката мрамор да стане,
децата на мраморчета.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010