* * *
Мари, де се е чуло, видяло,
син баща на съд да кара,
като Стояна баща си.
Стоян на коня седеше,
баща му напред вървеше
и си Стояна кълнеше:
- Стояне, сине Стояне,
дано ти Господ помогне,
като си вкъщи отидеш,
булката змия да стане,
децата - дребни змийчета.
Както го баща му прокълна
и тъй го, Боже, стигна.
Като се Стоян завърна,
какво да види млад Стоян -
жена му змия усойница,
децата - дребни змийчета.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010