* * *
- Де се й чуло, видяло,
син баща на съд да кара,
като Николчо баща си!
Преде го коня водеше,
преде го коня караше.
Минаха гора зелена,
стъпиха в поле широко,
сред доле дърво високо,
под дърво вода студена.
Тейно му вода поиска:
- Никола, синко Никола,
отпусни ми дясна ръчица
да пия вода студена,
устата да си разквася.
Никола дума баща си:
- Я върви кърви мръснико,
саблята си да не изваждам,
пушката си да не изпразвам.
Тейно Николчо думаше:
- Да даде Господ, Николчо,
на мрамор камък да станеш
гаргите по тебе да кацат.
Де стоя Господ, де слуша,
той си Николчо на мрамор превърна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010