* * *
Женда на пътя седеше,
на пътя, на пътна врата,
бяла къделя предеше.
Мустафа ида отдолу,
отдолу откъм Цариград,
ранено конче яздеше.
Мустафа Женда думаше:
- Жендо ле, бяла българко,
ставаш ли бяла кадънка.
Женда Мустафа думаше:
- Аз си вярата не давам,
бяла кадънка не ставам!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2008
Български фолклорни мотиви. T. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.