* * *
Отдолу иде Мустафа,
отдолу, от Цариграда,
ален си коня яреше,
червена феса кривеше.
Женда на пътя седеше,
бяла тантела плетеше.
Мустафа Женди думаше:
- Женди мо, бяла българко,
като си бяла българка,
ставаш ли бяла кадъна?
На висок чердак да седиш,
жълти алтъни да нижеш...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2008
Български фолклорни мотиви. T. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010