* * *
Мустафа иде отдолу,
отдолу, от Цариграда,
ален му коня яреше,
червена феса кривеше.
Дженда на пътя седеше,
на пътя, на протката си,
бяла къделя предеше.
Мустафа Джендо думаше:
- Джендо ле, бяла българко,
като си бяла българка,
ставаш ли черна циганка,
носваш ли торба просешка,
хлопваш ли протки български,
земваш ли брашно житено,
житено, зазимничано,
просено, замамулено?...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2008
Български фолклорни мотиви. T. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010