* * *
Дженда на пътя седеше,
на път, на пътна врата
бяла къделя предеше.
Отдолу иде Мустафа
хранена коня яздеше
и си на Джена думаше:
- Джено ле, бяла българко,
предай си, Джено, вярата
бяла кадъна да станеш,
на висок чардак да седиш,
жълти алтъни да нижеш.
Джена Мустафа думаше:
- Аз си вяра не давам,
бяла кадъна не ставам!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2008
Български фолклорни мотиви. T. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.