* * *
Дженда на пътя седеше,
на пътя, на кръстопътя,
бяла къделя предеше
със една пъстра хурка,
на сребърно вретено.
Отдолу иде Мустафа,
Мустафа, Кара Мустафа,
ален ми кон щуряше
и на Дженди думаше:
- Дженде ле, бяла българко,
защо не се, Дженде, потурчиш
на сарай-чардаци да стоиш,
алено сукно да нашиваш,
златни алтъни да нижеш.
Дженда на Мустафа думаше:
- Аз имам първо любе,
първо любе любя го,
колкото твойте желти нанизи,
любя го и ще го взема...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2008
Български фолклорни мотиви. T. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.