* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залиби,
либи я Шанко, лъга я,
цели ми девет години.
Далеч се Бонка зажени,
през девет села в десето,
в Неготин, село голямо.
Шанко цигулар покани,
Шанко се много зарадва,
препаса пояс до гърди
и на сватбата отиде.
Ред дойде булка да дари,
Шанко си с кавал свиреше,
кавал му свири, говори:
- Бонке ле, либе Бонке ле,
я иди горе в собата
и аз след тебе ще дойда,
двамата да се простим!
Бонка на кавал разбрала,
отиде горе в собата.
Шанко след нея отиде,
с лява я ръка прегърна,
с дясна я в сърце прободе.

 

Твърдица, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010