* * *
Любили ми са, любили
Шанко и Бонка двамата
от малки дор големи,
дорде са големи стали,
за сгодяване и оженване.
Ала го Бонка излъга,
та се за други сгоди,
от друго село Неготин.
И се сватба дигнали
и са Шенко викнали
на Бонкината сватба да свири.
Нали са Шанко зарадва,
че се съблече премени,
че се запасал с пояс до гърди.
Земал си златна цигулка
и у Бонкини отиде,
на Бонкина сватба да свири.
Шанко си с цигулка свиреше,
Бонка си хороводеше.
Като се хоро разпръсна
Шанко на Бонка думаше:
- Я ела, Бонке, в собата
да се двамата опростим.
С лява я ръка прегърна,
с десна ръка ножа извади
и в сърцето я прободе,
че падна Бонка на земя
и само така рекла:
- Проклета да си, майко льо,
дето ме на Шанко не даде -
Шанко ме мене прободе,
в лявата страна, в сърцето...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.