* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залиби,
либи я Шанко, лъга я
година и половина.
Ала го Бонка излъга,
че се за други посгоди,
за други, от друго село.
Шанка за гайдар калеса,
на Бонкина сватба да свири.
Шанку е драго станало,
той се хубаво премени,
запаса ножче на кръста,
че взема ясна цигулка
и на сватбата отиде.
Шанко на хоро свиреше,
Бонка хорото водеше.
Той си при Бонка отиде,
извади ножче от пояс,
Бонка си в сърце прободе.

 

Светлен, Поповско; седенкарска (Архив ЕМ-Русе).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010