* * *
Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
година и половина.
Ала се Бонка сгодява,
за друго либе менува.
В неделя ще е сватбата.
Шанка са цигулар откупили
на нейната сватба да свири.
Шанко си свири,
Бонка си хоро водеше.
Шанко си очи изкрадва
и си Бонка поглежда.
Най-подир Шанко на Бонка думаше:
- Бонке ле, млада невесто,
я ела тука при мене,
нещичко да ти наредя,
нещичко ще те науча -
сватбари да си посрещнеш,
сватбата да си наредиш.
Бонка въз Шанка отиде,
а той не й нищичко нареди,
най извади остро ножче,
че й главата отряза,
че си ножче обърна в себе си,
че се в сърцето прободе...
Да знае мало и голямо,
че с любов шега не бива!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010