* * *
Шанго си Бонка залюби,
люби я Шанго, лъга я,
година и половина.
Ала се Бонка сгодява,
през девет села в десето,
Бойка за сватба канеше,
и Шанго Бонка покани -
на нейна сватба да свири.
Шанго се в бяло облече,
опаса пояс до гърди,
и в пояса остър нож.
Отиде Шанго да свири,
на тази сватба голяма.
Шанго на сватба свиреше -
Бонка хоро водеше,
Бонка на Шанго думаше:
- Я ела, Шанго, при мене,
от тебе прошка да земя,
че те аз, Шанго, излъгах,
година и половина -
че се за други посгодих...
Шанго си хоро остави,
право при Бонка отиде,
с лява я ръка прегърна
с дясна Шанго в пояс.
Извади Шанго лъскав нож -
Бонка в сърце си удари.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010