* * *
Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
година и половина,
не можа да я излъже,
ала го Бонка излъга,
че се е Бонка сгодила
в този пусти Нигутел,
Нигутел града голяма.
А че са сватовете дошли,
да ядат, холам, да пият,
ала няма кой да им посвири,
да им софра развесели.
Бонка си хабер изпрати -
де да е Шанко да дойде
с негова тънка цигулка.
Шанко си хабер получи,
опаса пояс на кръста,
в пояса е ножчето,
в ръка с тънка цигулка.
Че отиде Шанко, че отиде
на тази сгода Бонкина
Шанко си из хоро свиреше,
Бонка си хоро водеше
и на Шанко думаше:
- Я ела, Шанко, я ела
ний двама да се простиме!
Че отиде Шанко, че отиде,
с лява ръка я прегърна,
в дясна му ръка ножчето,
че я в сърцето удари.
Бонка на Шанко думаше:
- Шанко ле, любе Шанко ле,
аз си млада загивам
заради воля майчина,
майчина, още бащина!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010