* * *
Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я,
година и половина.
Ала се Бонка сгодява
през девет села в десето.
А че си Шанко викали,
на сватбата да й свири.
Запасва пояс до гърди
и в пояса ножчето.
Отива тогаз да свири
на тая сватба, Бонкината.
Шанко на хоро свиреше,
Бонка си хоро водеше
и тихом си Шанко думаше:
- Я ела, Шанко, при мене,
нещичко да си ти кажа,
сетничко да се опростя.
Шанко при Бонка отиде,
със дясна ръка прегръща,
лява му ръка в пояса.
Извади Шанко ножчето,
а че си Бонка удари
в лявата страна в сърцето.
Жално си Бонка викнала:
- Мале ле, проклета да си
дето ме на Шанка не даде!
Сега ме Шанко удари
в лявата страна в сърцето.
Дали ще, мамо, да умра?!
Това е само изрекла
и се от душа раздели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010