* * *
Бонка се люби със Шанко
година и половина.
Бонка на Шанко думаше:
- Либе ле Шанко, Шанко ле,
мене ме мама сгодила
във този пусти Неготин,
мене ме мама за теб не дава.
Шанко на Бонка думаше:
- Любе ле Бонке, Бонке ле,
я айде, любе, да дойдеш,
дарите да си разделим,
дет' сме ги двама правили.
Бонка си при Шанко отиде,
дарите да си разделят.
Шанко се люто разсърди,
па бръкна в нови джебове,
извади ножче ферденче,
Бонка си в сърце убоде.
Отиде Шанко в чаршия,
и купи кило ябълки -
на всички по ябълка даде
да ядат и Бонка да споменат!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.