* * *
Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
цели ми девет години.
Майка и татко на Бонка
не я дадоха на Шанко,
ами са я сгодили
за едно ми момче болярско.
Правили са сватба болярска
и Шанко на сватба канили.
Яли са, още пили са,
хванали хоро да играят.
Шанко до Бонка отиде:
- Ако е, Бонке, възможно,
до тебе да се зафанем,
до тебе хоро да играем!
С лева я ръка прихвана,
прихвана да си играят,
с дясната бръкна във джоба,
извади остро ножленце,
убоде Бонка в сърцето.
Бонка си тежко въздъхна:
- Остайте си, майко и татко,
да си живеете самички!...
Шанко в затвора закараха,
а Бонка я погребаха...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010