* * *
Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я,
година и половина.
Люта си клетва дадоха -
кой от ним двама откаже,
на смърт ще да се накаже!
Мина се малко, не много,
Бонка от Шанко отказа
и се за други сгодява.
Шанко се бързо научи,
последно Бонка запита:
- Либе Бонка ле, Бонке ле,
защо ме клети остави,
тъй ли ни беше думата,
думата още клетвата?!
Бонка на Шанко продума:
- Либе Шанко ле, Шанко ле,
ази те клети не оставям,
майка ми, още татко ми,
те ме за други сгодиха,
та тебе клети оставих,
за първо либе да жалиш!...
Шанко й нищо не рече,
с лева я ръка прегърна,
с дясната ръка с ножленце,
че я у сърце убоде,
и си на Бонка продума:
- Либе Бонке ле, Бонке ле,
това за пример оставяш,
да чуе мало, големо,
когато се любят младите,
да не се мешат старите!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010