* * *
Видуле, добро юначе!
Кове Видул остра сабя
в девет зимника зиндомни,
в десетия млад Видул,
де кове сабя огнена
със дванайсе майстора,
със тринайсе шегърта.
Издойдоха харамии,
фанаха Видулу майка;
не я биха, ни караха,
черни й очи вадеха:
- Мари, я кажи млад Видул!
Я тая си им говори:
- Харамии, братя мои,
не ми е тука млад Видул,
отишел ми е на Влашка,
на Влашка харач да бере -
на женените цял харач,
на ергените желтица.
Пуснаха Видулу майка,
хванаха Видулу либе;
не я биха, ни караха,
бели й бозки режеха:
- Мари, я кажи млад Видул!
Я тая си им говори:
- Харамии, братя мои,
не ми е тука млад Видул,
отишел ми е на Влашка,
на Влашка харач да бере -
на женените цял харач,
на ергените желтица.
Пуснаха видулу либе,
хванаха Видулу сестра;
не я биха, ни караха,
триж я през поли шибнаха:
- Мари, я кажи млад Видул!
Я тая си им говори:
- Харамии, братя мои,
не ме бийте, ни карайте,
тука си ми е млад Видул,
в девет зимника зиндомни,
в десетия млад Видул,
де кове сабя огнена
със дванайсе майстора,
със тринайсе шегърта.
Пуснаха Видулу сестра,
разбиха девет зимника,
та си хванаха млад Видул...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.