* * *
Мию ле, Мию, Мию добър юнак,
Мию ми тръгнал за Солун града,
Миюви душмане ву куки влегле,
я найделе Миювица дос невеста,
я найделе, я питале:
- Къде е, къде, Мию добър юнак?
Му веле Миювица дос невеста:
- Мию отиде дружина да вика,
дружина да вика, по лов да оде.
- Миювице, дос невесто,
ним ни лъжи, право кажи -
Миюва пушка дома седе.
- Мию си има до две пушки -
една носе, друга дома седе.
Назут се върнале Миюви душмане,
назуд се върнале, по път тръгнале,
пусия калделе на Мию добър юнак.
Привикува Мию добър юнак:
- Боже мили, мили Боже,
дал' да викнам да заплакам,
им да викнам да запеям!
Го фатиле Мию добър юнак,
го фатиле, глава му сечеле,
назуд се върнале, на Миювица я дон'селе...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2008