* * *
Заспал ми Бял Димитър
на чардаци, на високи,
заплакало Димитрово,
Димитрово мъжко дете,
та сбудило Димитрица,
тя погледна през прозорец -
двор им се напълнило
с арамии, друга вяра.
Че фанали Димитрица,
мъчили я върли мъки,
рязали й десна гърда:
- Кажи, кажи, Димитрице,
та къде е Бял Димитър?
Тя не каза Бял Димитър.
Вадили й десно око -
пак не каза Бял Димитър.
Че извика с ясни гласи:
- Излез, излез, Бял Димитре,
излез, излез, отърви ме!
Че излезе Бял Димитър,
че развъртя тънка сабя,
че посече арамии,
та отърва Димитрица...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2008