* * *
- Мари, невясто Димитровице,
как забрави пенжурките,
пенжурките отворени,
тъй ми духна силен вятър,
та изтроши жамовете
и ми падна темна мъгла,
та нароси Бял Димитър.
Още дума не издумал,
не издумал Бял Димитър
на вратата хора дошли.
Чукат тропат, лошо викат:
- Мър, невястоДимитровице,
мъри стани, отвори ни!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.