* * *
- Димитрице, млада булке,
как забори да затвориш
нах бел Дунав пенжурене,
че ми иде ситна роса,
ситна роса, тьовна могла!
Не е било тьовна могла,
тьовна могла, ситна роса,
ам е било три табура,
три табура върли турци.
Право варвьот нах конакан,
та си чукат и си викат:
- Димитрице, млада булке,
тува ли е Бел Димитар?
Димитрица отговаря:
- Ой ва, турце, върли турце,
Бел Димитар си го нема
той отиде вав Стамбулан
да си сбира вересие.
Върли турце си хи викат:
- Димитрице, млада булке,
лъжи, холан, кого лъжи,
върли турце немой лъга,
тува си е Бел Димитар.
Ей му кюрци вав кьошкьове,
ей му конче вав яхъран!
Димитрица отговаре:
- Ой ва вази, върли турце,
той си има до два кюркя,
до два кюркя, до два коне.
Върли турце не слушаха,
та разбиха чемшир порти
и влезоха, та найдаха,
та найдаха Бел Димитра,
че си го букайосаха
и сас тех го отведоха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.