* * *

Разпознаване на либе (годеник, съпруг) след дълга раздяла

Слънцето трепти да зайде,
мома на вода отива
със две ми бели харкуми.
През път пътниче замина,
той на девойка думаше:
- Девойке, малка девойке,
извади вода студена,
конето да си напоя!
Та му девойка извади
дванаесте харкумички,
та си конето напои;
тя си главата не вдигна
и във лице го не погледна.
Лудо девойки думаше:
- Девойке, главена ли си,
девойке, женета ли си?
- Море, пътниче, пътниче,
сега ми девет години,
откак ми любе забягна;
нито ми книже писува,
нито си сами доода...
- Море, девойке, девойке,
твоето любе, девойке,
да видиш, позна ли щеш го?
- Познавам си го, пътниче!
Моето първо любе ми е,
на десна страна над око
той личен нишан имаше!
Та си пътниче свалило
черният калпак от глава,
та се двамата познали...

 

Пишманкьой, Малгарско - Турция; жетварска (Родопски напредък, 1909-1910, № 5-6, с. 271, № 2 - "Булка познава либето си след деветгодишно странствувание").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.