* * *
Хубава Нено, Нено ле,
хубава Нено, Нено ле!
Доде бе Нена маненка
в село айдуци немаше,
откак ми Нена настана
в село айдуци отима,
айдуци, млади бунтове.
Всичко се село научи,
научило и бегало,
само е Нена остала -
сукмана да си дошари,
шивето да си дошие,
платното да си дотъче.
Айдуци Нена хванале,
хванале и я вързале,
па я водиле, водиле
на връх на Стара планина,
на големата поляна,
на айдучкото кладенче,
дека айдуци седея,
дека си вода пиея.
Вакло са агне заклале,
силен са огън наклале,
па са го на Нена дале,
та Нена да го опече.
Доде го Нена опекла,
лицето си прежурила,
веждите си опърлила.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010