* * *
Обори се инье от планину, айде, моме, де, (2)
та притисе стадо на ливаду,
при стадото три млади овчари -
еднога е майка жалеяла,
друготога е сестра жаляла,
третятога нема кой да жали.
Жалей го от село девойкя.
Сви се чудо защо га жалее.
Проговори хубава девойка:
- Ала, лугье, вий сте страшно але,
църни очи у мен погледайте,
беле рукье за мен се фанете,
медни уста с мене продумайте.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2008