* * *
Панайот Бойки думаше:
- Бойке ле, мари хубава,
я вчера минах, Бойке ле,
през село, през Кайбиляра.
Пътят ми беше да мина
покраят край харманята,
я шибнах конче през село,
през село край дюгенето.
В дюгенят хора имаше,
за мене, Бойке, думаха,
че съм бил, Бойке, хайдутин,
на хайдутите главатар,
на хазната им хазнатар,
та ша ма, Бойке, обесят.
Подай ми, Бойке, пушката
със двеста-триста патрона,
събуди, Бойке, децата,
с децата сбогом да зема,
от тебе прошка да зема,
та във Българя ша ида,
не мога тука да живя.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006