* * *
Панайот Бойки думаше:
- Бойке ле, първа пръвнино,
снощи съм, Бойке, аз ходил
на наща къшла кермидна,
като се назад повърнах
пътя ми беше край село,
край село, край гререните,
пък аз го сторих през село,
през село, през ново село,
крал Кавръковото дюкянче.
Дюкянче пълно със хора
в дюкянче, Бойке, стояха
двадесетина черкези
и вуйчо ти Божил там беше,
горчиво кафе пиеше.
Като ма видя, Бойке ле,
той ми на име извика.
"Бре, Панайоте, ти ли си
не хайдутите ятака
на парите им ортака?"
Че аз се люто разсърдих,
че си сабята извадих,
че му главата отрязах,
да знаят всички, да помнят,
как правим с турци ахпънлък.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006