* * *
Панайот Бойки думаше:
- Бойке ле, моя пръвнино,
пръвнино, пьрво венчило,
снощи си дойдох, Бойке ле,
от къра и от къшлата,
къшлата керемидната;
не минах, Бойке, край село,
най минах, Бойке, през село,
през село, през Ново село,
че на дюгеня отидох,
на Кавръковто дюгенче.
Дюгенче пълно със хора
и чорбаджи Хочо там беше.
На всички селям подадох,
всички ми селям поеха,
Хочо ми селям не пое,
лоша ми дума изрече -
че съм бил, Бойке, хайдутин,
на хайдутите ятака,
на хайдутите хляб нося
Мене ми жално дожаля,
още ми гневно догневя.
Я дай ми, Бойке, пушката,
пушката съчмалията,
пушката чифтелията -
потера ще да събера,
на Хоча главата ще отрежа,
а че ще, Бойке, да ида
във гъсти гори елхови,
елхови и киселчови,
гдето ми чиляк не ходи,
гдето ми птичка не хвърча.
Я дай ми, Бойке, детето,
детето мъжката рожба,
да го в челото целуна,
в челото между веждите:
чуване, Бойке, ще има,
връщане няма да има.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010