* * *
Панайот Бойки думаше:
- Бойке ле, първа пръвнина,
снощи си, Бойке, замръкнах
на връх на Стара планина,
на хайдушката поляна,
с дванайсет души комити,
с войводата тринайсет.
Важни планове кроихме,
кроихме, Бойке, решихме,
а ти, Бойке, замръкна
в бащини си ливаде.
Песен, Бойке, пееше,
песен юнашка, хайдушка.
Като те, Бойке, изслушах,
сърце ми, Бойке, заигра
за живот, за свобода.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически
песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006