* * *
Кинисал юнак, кинисал
карана село да иде,
белке ке срете девойка,
девойка, млада, хубава.
Той не срете девойка,
лю си срете невеста,
невеста, млада, хубава,
та й вели, говори:
- Невесто млада, хубава!
Искам нещо да те питам,
право, верно да ми кажеш?
- Юначе, луда гидио!
Ако знаем, ке ти кажем,
ак' не зная, що ке кажа?
- Море, невесто млада, хубава!
Имате моми хубави
и карагюзли невести?
- Юначе, луда гидио!
Имахме моми хубави
и карагюзли невести.
Море скоро их чумата е било,
та е момите сомело,
та и моме, невести.
Лю е една останала,
золва ми кадун Божана.
И теа ванка не излева,
да га види ясно слънце,
и темната облачина,
и ясната месечина.
Я той й вели, говори:
- Невесто млада, хубава!
Дал' можеш да го излъжеш
да излезе ванка,
да га види ясно слънце,
и темната облачина,
и ясната месечина?
Голем дар ке ти дарувам,
за двести бела махрама,
за триста злато на нея.
От далек иде и вика:
- Золва ми, кадун Божана!
Майка и тейко доходят,
сиви галаби доневат,
бела пшеница хранени,
сос ройно вино поени.
Излегла е Божана на двори.
Не е било майка й,
лю е било лудо-младо,
откраде га Божана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.